Скромна зимна селекция за ЦСКА

Ръководството на ЦСКА няма никакви намерения да осъществява мащабна селекция през зимата и всички треньори, с които клубът преговаря, са запознати с това, научи "Тема Спорт".

Нагласите в Борисовата градина са отборът да бъде подсилен с най-много трима футболисти за пролетния полусезон, но е твърде вероятно новите да са само един или двама. Именно това е била и една от темите, по които червените шефове са имали сериозно разминаване с беларуския специалист Алексей Шпилевски, който пристигна за разговори в София, но впоследствие отпадна от плановете на ЦСКА. Бившият наставник на Кайрат и Арис Лимасол обича да работи с ядро от футболисти, които лично е селектирал, докато отговорните фактори на "Армията" са на мнение, че съставът разполага с достатъчно качество и е нужен специалист, който да извлече максимума от наличния потенциал.

Червените привлякоха близо 30 футболисти за последните две години, включително по 7 през миналата зима и това лято. В ЦСКА са твърдо решени да сложат край на безкрайните чистки и селекции. Освен това клубът търси стабилизиране на финансовите потоци, предвид факта, че много от направените инвестиции в играчи не се оправдаха. Затова и през лятото армейците насочиха фокуса си към свободни агенти и футболисти с откупни клаузи. Най-високата платена сума бе 500 000 евро за Жоел Цварц - в пъти по-ниска от харчовете на преките конкуренти Левски и Лудогорец.

Бившият треньор Христо Янев също призна за затягане на коланите в селекционно отношение по време на пресконференцията преди мача с Левски, когато обяви, че се оттегля от поста. "Как да направим трансфери, като се борим с финансов феърплей?", попита риторично Янев.

През миналата зима ЦСКА привлече Лео Перейра, Алехандро Пиедраита, Димитър Евтимов, Макс Ебонг, Исак Соле, Андрей Йорданов и Факундо Родригес. Сега новите ще са значително по-малко.

Бивш защитник на ЦСКА е твърд титуляр за лидер в Турция

Каква изненада

.gcta {background: linear-gradient(90deg, #4285F4, #34A853, #FBBC05, #EA4335);padding: 2px;border-radius: 14px;max-width: 640px;margin: 0 auto;text-decoration: none;display: block;cursor: pointer;border: 0;width: 100%;box-sizing: border-box;font: inherit;}.gcta-inner {background: #ffffff;border-radius: 12px;padding: 14px 18px;display: flex;align-items: center;gap: 14px;transition: background 0.2s;text-decoration: none !important;box-sizing: border-box;}.gcta:hover,.gcta:focus {text-decoration: none !important;outline: none;}.gcta:hover .gcta-inner,.gcta:focus .gcta-inner {background: #f7f7f7;}.gcta svg {flex-shrink: 0;width: 30px;height: 30px;}.gcta-title {flex: 1;font-size: 16px;line-height: 1.3;font-weight: 600 !important;color: #111;margin: 0;text-align: left;}.gcta-arrow {color: #aaa;font-size: 20px;flex-shrink: 0;transition: transform 0.2s;}.gcta:hover .gcta-arrow,.gcta:focus .gcta-arrow {transform: translateX(3px);}

Добави ни в предпочитани източници в Google

→

Прочети оригиналната новина