Пиянството на един народ

В периода 1887-1888 Иван Вазов пише своят епохален роман "Под игото", който завинаги ще остане в сърцата на българите. "Под игото" е един от най-хубавите български романи, който се чете от малки и големи всяка година и посява онова семенце на надежда и гордост в сърцата им.

В романът шестнайсета глава от втората част е озаглавена "Пиянството на един народ". В нея се разказва как българският народ се готви да се освободи от петгодишния си тиранин, как всички заедно прегръщат идеята, че България ще успее да се освободи от "страшната империя с великите сили". Самият Вазов се чуди как "старо и младо беше се заловило за работа", как селяните "леят куршуми", а бабите пекат сухари. Дори децата изоставят игрите си и играят на талим. Вазов описва всичко това като "умствено опиянение".

Годината 1994 е една от най-великите за българския спорт. Тогава България се класира на четвърто място на Световното първенство по футбол. Не съм станал свидетел на тази година, на този изключителен подвиг. Слушал съм истории за времето тогава и съм си създал подобни картини - на обединение, на надежда, на гордост. На хора, препълнили улиците, поздравявайки се един друг. Прегръщащи се непознати, излезли на улицата, празнувайки заедно като едно семейство. Хора, които не знаят къде се намират от щастие и такива, които навярно са се молили това да е само началото.

Макар да не става въпрос за война паралелите са ясни - единност, вяра за по-добро бъдеще и надежда.

Източник: startphoto.bg

Вече е 2025 г. Времето, спортът, годината и мястото са други, но чувството е същото. Не успях да стана пряк свидетел на лудото американско лято от 1994 година, но ставам свидетел на горещата филипинска есен през 2025 година. Изминаха 31 години, но онова чувство отново се завърна.

Волейболните ни национали ни подариха онова преживяване, от което имахме нужда. Търсехме го къде ли не. В успехите на Григор, в ръкавиците на Кубрат, в различите Олимпиади през годините. Но никой от тях не ни обедини по този начин.

Волейболните ни национали са герои. Те завоюваха сребърните медали от Световното първенство във Филипините, а за нас бяха златни. И именно защото са истински герои се чувствам длъжен да ги изброя по имена: Симеон Николов, Илия Петков, Мартин Атанасов, Борис Начев, Аспарух Аспарухов, Алекс Грозданов, Георги Татаров, Руси Желев, Венислав Антов, Стоил Палев, Димитър Добрев, Дамян Колев, Александър Николов и Преслав Петков. Техен треньор е Джанлоренцо Бленджини, който също ще остане в историята на българския волейбол.

Запомнете тези имена. Те ни донесоха огромна радост, а тепърва ще стават по-добри. Момчетата на Бленджини изпревариха събитията и разгърнаха потенциала си още на това Световно първенство. Направиха го като най-младия отбор на шампионата.

Те играха далеч от родината, а не знаеха какво става тук, в България. Хората полудяха по тях. След фамозната победа в четвъртфиналите срещу САЩ с 3:2 България стана волейбол. Четири български телевизии предаваха по едно и също време финалния мач срещу Италия на 28 септември. Където и да пуснеш даваха волейбол. Хиляди се събраха по площадите. В буквалния смисъл на думата. Беше създадена организация в почти всеки град за гледане на мача масово. Големи екрани бяха монтирани не само в София, а още и в Смолян, Ямбол, Добрич, Сандански, Габрово, Димитровград, Правец, Троян, Сливен, Кюстендил, Дупница, Самоков, Пазарджик, Видин, Етрополе, Червен бряг, Велико Търново, Русе, Бургас, Варна, Враца, Царево, Перник и още, и още.

Източник: startphoto.bg

По време на това Световно всяка точка, всяко отиграване ни караше да настръхваме. Социалните мрежи бяха залени със снимки на момчетата ни ежедневно. Хората пишеха пост след пост. Вълнувахме се, възхвалявахме ги. Плакахме. Това бяха сълзи на гордост, на щастие, на надежда. Цели 31 години по-късно България отново има национален отбор. Истински национален отбор, с който може да се гордее. Случи ми се няколко пъти гърлото ми да стегне и очите ми да се напълнят със сълзи. При точка, при победа, при прегръдката на Мая Николова, която прегърна двамата си сина Алекс и Мони. Емоция, която не се забравя.

"Пиянството на един народ", нали така би го описал Вазов?

Това бяха две седмици на гордост и щастие, две седмици на онова "умствено опиянение", за което Патриархът на българската литература пише. На онова "умствено опиянение", което нацията ни е преживяла в предосвобожденските си години.

Това Световно изгради съвременните национални герои, единствените, които могат да ни донесат безмерна национална гордост. Никога не съм виждал българите по-обединени в живота си. Чувствам се длъжен отново да спомена имената на тези 14 мъже, които направиха цялата нация да бъде единна: Симеон Николов, Илия Петков, Мартин Атанасов, Борис Начев, Аспарух Аспарухов, Алекс Грозданов, Георги Татаров, Руси Желев, Венислав Антов, Стоил Палев, Димитър Добрев, Дамян Колев, Александър Николов и Преслав Петков. Не пропускам и стратегът, диригентът, който направи така, че 14 човека да са като едно: Джанлоренцо Бленджини. Разбира се, и неговият екип и всички замесени в този грандиозен успех.

Източник: startphoto.bg

Всички те кацнаха на родна земя на 30 септември. И въпреки огромната умора обърнаха внимание на всички нас. Ние пък, феновете, доказахме, че ги обичаме и подкрепяме. Хиляди се стекохме на площад "Св. Александър Невски" и показахме онази огромна любов, онази безмерна подкрепа, която витаеше във въздуха на 28 септември по време на финалния мач. Всички заедно бяхме като едно огромно, думкащо сърце с цветовете бяло, зелено, червено. Един народ и един отбор изпяха химна си заедно и се сляха в едно. Хиляди разцепиха въздуха с гороломното "Българи, юнаци!". Още една неописуема емоция от това Световно, която никога няма да забравим. Това, което тези мъже ни подариха е безценно. Това пък беше нашият начин да кажем: "Благодарим Ви. Вие сте герои!".

За финал ще си позволя да перифразирам онзи така любим мой стих, пак в същата шестнайсета глава:

"И в няколко деня, тайно и полека,

отборът порасте на няколко века..."

Хиляди привърженици аплодираха българските волейболисти в центъра на София

След спечелените сребърни медали на Световното първенство