Сърце, душа за България!

България - една дума, осем букви, а хиляди чувства и емоции. Те могат да бъдат най-различни. Но спортът носи най-хубавата от тях - гордост.

Гордостта е онова чувство, което пропива в цялото ти съзнание, душата се носи във въздуха, а сърцето тупти по-бързо от обикновеното. То те кара да забравиш за битовизмите, а проблемите ти стават незначителни.

За добро или лошо, спортът е един от последните пристани на това чувство. Живеем във вълчи времена, в които се случват все по-малко хубави неща. И ето защо, когато нашата малка държава постигне нещо голямо и наистина значимо хората се обединяват и стават някак по-добри.

Източник: startphoto.bg

В момента преживяваме точно такъв момент. Има защо да сме горди и обединени. Има защо да сме едно цяло. България се завърна на световната волейболна сцена с гръм и трясък. Всъщност мястото на България винаги е било там. Още от Световното първенство в Чехословакия през 1949, минем през Световното първенство през 1970 в България и Олимпийските игри в Москва през 1980 и стигнем до Световното първенство в Япония през 2006.

В следващите години българският волейбол малко се загубва, но не съвсем. Годините от 2009 до 2013 също са силни за българския волейбол. Но с отказването на Владимир Николов, Цветан Соколов, Теодор Салпаров, Тодор Алексиев, Виктор Йосифов и Андрей Жеков някак си се загуби онази искра, която палеше всяко българско сърце.

Но тази година всичко се промени. Най-младият отбор на Световното първенство във Филипините върна не само онази позабравена искра, но запали истински пожар в сърцето на българина. Нашите момчета не просто са най-младите, но и са сред най-добрите. С отбор, задвижван от Александър и Симеон Николови, България прави истински фурор във Филипините.

В момента България има един истински и сплотен отбор, който може да запише имената си със златни букви в историята на българския волейбол и да надмине онова страхотно поколение, което постла пътя преди тях.

Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от Volleyball World (@volleyballworld)

Момчетата ни във Филипините са осъзнали онова, което мнозина българи все още не знаят - Съединението прави силата. След фамозната победа над САЩ с 3:2 гейма, Мони Николов застана пред микрофоните и каза няколко думи, които трябва да бъдат изповядвани от всеки един отбор в света, който иска да постигне нещо значимо без значение за кой отборен спорт става дума.

"Ние сме като семейство и се борим като братя. Ние се обичаме като братя, така че нямаме причина да се отказваме", бяха думите на едва 18-годишният българин.

Това е есенцията, това е най-важното. Имаме не просто отбор, имаме едно истинско семейство на терена, което застава рамо до рамо и гледа към една обща цел - победата за България.

Днес това семейство извоюва още една ценна и значима победа. Тази сутрин нашите лъвове победиха тима на Чехия с 3:1. Така за първи път от 1970 година България ще играе на финал на Световно първенство по волейбол! Това са 55 години, изключително много време.

Финалът е утре, на 28 септември, а тези момчета трябва да получат нашата подкрепа, независимо какво ще се случи в утрешния финал. Независимо от резултата трябва отново да се обединим заради тях и да извикаме силно в един глас: "Сърце, душа за България!".

Прочети оригиналната новина