Петър Зехтински говори за Христо Стоичков, Трифон Иванов и лентата в ЦСКА

Легендата на Ботев Пловдив - Петър Зехтински, който днес става на 70 години, рядко застава пред медиите, но за юбилея си той говори пред "Тема Спорт", връщайки се назад във времето.

- Г-н Зехтински, как се чувствате на 70 години?

- Първо искам да ви благодаря за интереса към мен. Рубриката ви "На този ден" е много хубава. Припомня ми куп неща. Виждаш кой човек е роден на този ден, какво събитие е имало. Поздравления. Животът минава много бързо. Последните дни се разхождам из квартал и си мисля по този повод - юбилея. Колко бързо стигнах до 70 години! Неусетно, а колко много неща са ми се случили през това време. И ако можех с една магическа пръчка да върна времето назад, пак бих избрал този път да извървя. Много съм щастлив, че се родих в такава махала в Пловдив. Че попаднах на толкова добри треньори през кариерата си в Ботев Пловдив. Като цяло нашата генерация тогава бе доста силна - три набора бяхме. Аз, Славчо Хорозов, Сашо Иванов, Коце Костадинов, Гошо Славков, Митко Аргиров, Наско Маринов, Благой Блангев, Митко Младенов, Марин Бакалов. Тези момчета, като се събрахме и направихме хем много качествен отбор на Ботев, хем и доста здрав колектив. Да не забравяме и момчетата, които взехме впоследствие - Антим Пехливанов, Васко Симов, Пашев и последните ни попълнения - Запрян Раков, който пасна идеално и Гошо Георгиев, с който отборът стана завършен. Ботев стана труден за опазване и побеждаване!

Има нов фаворит за треньорския пост в ЦСКА

Вангел Вангелов е в отлични отношения със специалиста

- Как се озовахте в ЦСКА?

- Там работих с Георги Василев. Бях помощник на Гочето (б.р. - 1996-98). Така и не знам защо го изгониха (б.р. - 7 март 1998 г.) след една победа над Спартак в Плевен с 3:0. Аз бях решил да си тръгна с него. В това отношение съм много етичен. Но той нареди да остана и поех отбора. Водих ЦСКА в 11 мача, заедно със Стойчо Младенов и Николай Илиев-Галибата. Наредихме 8 победи, 2 равенства - с Олимпик Тетевен 0:0, когато счупиха тежко крака на Мето Деянов, и 3:3 с Левски в много хубав мач. И загубата я знаете - 0:5 от Левски във финала за купата. Платих си за това дерби... Преди сблъсъка Трифон Иванов ми вика: Бате Петьо може ли да не пътувам, Стоичков и той не дойде. След тази загуба само стиснах ръката на Мишо Вълчев и веднага си тръгнах за Пловдив без да питам никой и да казвам нещо. Всичко беше ясно.

- Труден период е било за вас?

- Труден беше мачът с Металург Перник (б.р. 28 март 1998 г.) Още преди първият ми двубой - със Спартак Варна на "Армията" (2:1) казах, че капитан ще е Трифон Иванов. Стоичков обаче се беше върнал от Япония и щеше да играе срещу Металург. Да прави повторен дебют. Емил Данчев взе думата и каза: Аз говорих с Илия Павлов и той нареди капитан на отбора да бъде Стоичков. Така и стана. По време на двубоя аз сменям Ицо (б.р. -65-ата минута) с идеята да даде лентата на Трифон. Обаче Иванов хвърли лентата и не поиска да я сложи. Целият стадион започна да освирква. Казах на Данчев: Емо, аз ще се оправя с тях. След няколко дни направихме гласуване между отбора - 16 бяха за Ицо, 6-7 за Трифон и 1-2 за Емо Костадинов. В следващия кръг гостувахме на Нефтохимик и спечелихме първа победа там - 3:1. Тогава пак смених Ицо и този път Трифон взе лентата.

- Откъде дойде прякора ви Пловдивския Зико?

- Един журналист от Пловдив - Диян Никифоров за първи път написа, че с играта си и пасовете наподобявам на Зико. И така тръгна Зико!

Радослав Златков вече е с ограничени функции

Това право получи и Ангел Борисов