25-те най-велики в историята на Ливърпул (част I)

Футболен клуб Ливърпул е сред най-успешните отбори в Англия и Европа и една от най-известните институции в световния футбол. Множество легендарни личности са били част от клуба от създаването му през 1892 година досега. Значителна част от постиженията на мърсисайдци се дължат на невероятния талант на играчи подвизавали се десетилетия наред на терена на "Анфийлд".
Плеяда футболисти, като харизматичният "крал" Кени Далглиш, вдъхновяващият Стивън Джерард, голмайсторите Роби Фаулър и Иън Ръш и съвременните герои Мохамед Салах и Върджил ван Дайк са вписали имената си в историята на Ливърпул, осигурявайки си легендарен статут.
Всъщност, ролята на последните двама в спечелването на втората титла на отбора в ерата на Висшата лига затвърди още повече тяхната значимост на "Анфийлд", но къде е тяхното място във вечната класацияа на най-великите играчи в историята на Ливърпул?
Ето списъкът с първата част на 25-те най-добри играчи, носили емблематичната червена фланелка:
25. Садио Мане (2016-2022)

Източник: GettyImages
Садио Мане дойде, видя и победи. Сенегалецът беше едно от първите попълнения на Юрген Клоп, а останалото, както се казва, е история. Той прекара шест години в Ливърпул, като изигра 269 мача, в които отбеляза 120 гола, направи 40 асистенции и спечели Шампионската лига и Висшата лига, съответно през 2019 и 2020 година.
Нещо повече, настоящият нападател на Ал Насър винаги е вършел по ненатраплив и непривличащ вниманието начин значителна благотворителна дейност зад кулисите, давайки добър пример на много играчи от своето поколение.
24. Майкъл Оуен (1996-2004)

Източник: GettyImages
Майкъл Оуен се появи на сцената едва 17-годишен, отбелязвайки гол още при дебюта си за Ливърпул, което беше ясен знак за предстоящи паметни моменти. Надарен с блестяща скорост и неподражаеми умения в завършващата фаза, Оуен бързо се утвърди като един от най-добрите нападатели в Европа. През 2001 г. благодарение на великолепните си изяви той заслужи "Златната топка", последният засега англичанин, спечелил престижната награда.
Оуен беше в стихията си през сезон 2000-01, когато отборът спечели требъл. Той реализира два гола във финала за Купата на Футболната асоциация срещу Арсенал, които осигуриха победата на мърсисайдци. Въпреки че напусна Ливърпул на сравнително млада възраст, приносът на Оуен към клуба гарантира, че той остава един от най-великите играчи в историята на клуба. Въпреки това няма да чуете много фенове на Ливърпул да са съгласни с тази констатация, след като той в по-късен етап от своята кариера игра за големия съперник Манчестър Юнайтед.
23. Роберто Фирмино (2015-2023)

Източник: GettyImages
Нито един от успехите на Ливърпул под ръководството на Юрген Клоп, включително титлите от Висшата и Шампионската лига, нямаше да се случат без Роберто Фирмино и германецът е първият човек, който ще го признае. До последния си мач за клуба Фирмино беше неразделна част от атакуващия триумвират на Ливърпул. Неговата отдаденост, работоспособност и умение да изскача от дълбочина, бяха от основно значение за атакуващия стил на Ливърпул. Това осигури на играчи като Мо Салах и Садио Мане отбелязването на голям брой голове.
Известен със способността си да бележи попадения "без да гледа" и екстравагантните си празненства, приносът на Фирмино се простира отвъд голмайсторските му умения. Способността му да пресира високо на терена и да руши играта на противника беше ключова за тактиката на Клоп, основната причина, поради която Ливърпул беше толкова труден за побеждаване.
22. Алисон Бекер (2018 - до момента)

Източник: EPA/БГНЕС
Пристигането на Алисон Бекер e повратна точка в съдбата на Юрген Клоп и Ливърпул. Ловкостта, бързите рефлекси и изключителното боравене с топката на бразилския вратар допринесоха значително за защитната сила на Ливърпул.
Със спокойното си поведение и способността си да прави забележителни спасявания в решаващи моменти, Алисон е знакова фигура за триумфите на Ливърпул в Шампионската и Висшата лига. Огромното влияние на бразилеца върху ренесанса на мърсисайдци не може да бъде подценявано и той продължава да бъде основен фактор за успеха на отбора, като може би е най-добрият играч на своята позиция на планетата. Бразилецът дори успя да отбележи за Ливърпул срещу Уест Бромич, като така допринесе за победата, осигурила участие на "червените" в Шампионската лига през 2021 година.
21. Трент Александър - Арнолд (2016 - 2025)

Източник: GettyImages
Трент Александър-Арнолд, възприеман вече като злодей в Мърсисайд, имаше всички предпоставки да се превърне в един от най-знаменитите играчи на Ливърпул и не просто да е в Топ 25, а дори в Топ 5. Той спечели Шампионската и Висшата лига (два пъти), но вместо да следва стъпките на Стивън Джерард, той очевидно избра да поеме по пътя на Майкъл Оуен и Стив Макманаман, присъединявайки се към Реал Мадрид със свободен трансфер през 2025 г.
Английският национал държи рекорда за най-много асистенции за защитник в историята на Висшата лига, а мечтите му да спечели "Златната топка" биха могли да се сбъднат в Мадрид. Това обаче не не се нрави особено феновете на "Анфийлд", които винаги ще бъдат гневни на десния бек, обърнал гръб на клуба, който твърди, че обича от дете. Усилията, положени за спечелването на втората титла във Висшата лига през миналия сезон, няма да означават много за феновете, обвиняващи го, че е продал душата си на дявола.
20. Сами Лий (1976 - 1986)

Източник: GettyImages
Известен с изключителната си работоспособност и умението си да вкарва важни голове, Сами Лий беше основна фигура в печелившата машина на Ливърпул през 80-те години на миналия век. Въпреки ниския си ръст, той имаше значително присъствие на терена. Сърцатата му игра и безкомпромисното му отношение го направиха любимец на феновете на "Анфийлд".
По време на престоя си в Ливърпул, Лий спечели множество национални и континентални отличия, включително три титли в Лигата и четири пъти КЕШ. Въпреки че приносът му може да не е привлякъл вниманието на вестниците, значението на Лий за успеха на Ливърпул през този период не може да бъде пренебрегнато.
"С характера и отношението, които показва, щяха да го направят кмет на Ливърпул, ако беше само с няколко сантиметра по-висок", каза легендарният мениджър на клуба Боб Пейсли за 163-сантиметровия играч.
19. Джейми Карагър (1996 - 2013)

Източник: Gettyimages
Джейми Карагър олицетворяваше лоялност, страст и отдаденост по време на 17-годишния си престой в Ливърпул, като символизираше колко много означавa да носиш червената фланелка. Карагър беше универсален защитник, но силата му беше най-вече в центъра на отбраната, известен със своята упоритост, лидерски качества и отлично разчитане на играта.
Неговата нагласа да се бори докрай беше най-ясно демонстрирана по време на незабравимата победа в Шампионската лига през 2005 г., където той игра въпреки болката, за да помогне на Ливърпул да спечели петата си Европейска купа. В края на тази триумфална кампания Карагър беше избран за играч на клуба за сезона. Със 737 си мача за Ливърпул, гордият "скаузър" си заслужи достойно място в историята на клуба.
18. Рей Кенеди (1974 - 1982)

Източник: Facebook
Възможно е това име да не е известно на по-младите фенове, но значението на Рей Кенеди за историята на Ливърпул в никакъв случай не е надценено. Той беше универсален играч, като можеше да играе какато в халфовата линия, така и в атаката. Кенеди има значителен принос за успехите Ливърпул през 70-те и 80-те години на миналия век.
Започнал кариерата си като нападател, Кенеди поема ролята на ляв халф под ръководството на Боб Пейсли, където развива своя потенциал. Неговата сила, точни подавания и умение за отбелязване на голове го правят безценен за отбора. С Кенеди в състава, Ливърпул печели пет титли в първенството и три европейски купи.
Именно асистенция на бившия нападател на Арсенал дава възможност на неговия съименник Алън Кенеди да отбележи единствения гол срещу Реал Мадрид във финала за КЕШ през 1981 г., като Ливърпул остава един от малкото отб-ори, победили "Белия балет" в мач за трофея.
17. Рони Уилън (1979 - 1994)

Източник: GettyImages
Интелигентен полузащитник с отлични умения за подаване и стрелба, Рони Уилън беше ключов играч от доминиращите отбори на Ливърпул през 80-те години на миналия век. Неговата многостранност му позволяваше да играе на различни позиции в халфовата линия, а способността му да вкарва голове от далечно разстояние беше от изключително значение за отбора.
Изпълненията на Уилън се характеризираха с постоянство и надеждност, като умението му да вкарва решаващи голове във важни мачове беше негова отличителна черта. По време на престоя си на "Анфийлд" Уилън спечели шест титли в първенството, половин дузина купи на страната и Европейската купа през 1984 г. - подчертавайки значимостта си за един от най-успешните отбори в историята на Ливърпул.
16. Томи Смит (1962 - 1978)

Томи Смит беше защитник, който със своята твърдост и решителност всяваше страх у противниците. Наричан "Желязото на Анфийлд", Смит беше изключително корав играч, в което се уверяваше всеки, осмелил се да му пресече пътя. Бил Шенкли веднъж казва за него: "Томи Смит не се е родил, той е бил издялан от камък." Това обобщава перфектно неговата същност - скала в защита, непоколебим и безмилостен.
Смит изиграва над 600 мача за Ливърпул между 1962 и 1978 г., спечелвайки четири титли в лигата, една Купа на европейските шампиони, две Купи на Футболната асоциация и две Купи на УЕФА. Макар репутацията му да е изградена върху невероятна издържливост, той е и интелигентен, дисциплиниран, просто играч за пример.
Кулминационен момент в кариерата му е финалът за Купата на европейските шампиони през 1977 г., когато на 32 години той вкарва с глава, помагайки на Ливърпул да си осигури първи триумф в турнира. Воин до самия край, Томи Смит не е просто защитник, той е символ на вечния дух на Ливърпул.
15. Роби Фаулър (1993 - 2001 и 2006 - 2007)

Източник: GettyImages
Известен сред феновете си с прозвището "Бог", Роби Фаулър е един от най-надарените нападатели в историята на клуба. Хищническите му инстинкти пред вратата на съперника, съчетани с техническите му умения го правят страшилище за защитниците.
Въпреки конкуренцията на още няколко талантливи нападатели по време на престоя си в клуба, Фаулър успява да отбележи 183 гола в рамките на двата периода на "Анфийлд". Способността му да вкарва от почти всяка точка на терена, видно от впечатляващите му рекорди, му отрежда мястото на един от най-великите нападатели на Ливърпул.
И до днес неговият образ е на една от близките до "Анфийлд" къщи и ако се опитате да го снимате, над главата му ще се появи ореол, сякаш присъствието му винаги ще бъде там.
14. Емлин Хюз (1967 - 1979)

Източник: Facebook
Емлин Хюз е считан за един от най-великите играчи на Ливърпул за всички времена. Капитан, който олицетворява борбения дух на клуба и жаждата му за победи. Наричан "Лудият кон" заради неизчерпаемата си енергия и безстрашното влизане в единоборства, Хюз е лидер както на терена, така и извън него, водейки мърсисайдци през една от най-успешните им епохи.
Привлечен от Блекпул през 1967 г. от Бил Шенкли, Хюз бързо се утвърждава като основен играч в защитата на Ливърпул. Неговите способности му позволяват да играе както като централен защитник, така и като полузащитник, а безграничният му ентусиазъм моментално го прави любимец на феновете. С Хюз като капитан, "червените" доминират както в местния, така и в европейския футбол, печелейки две титли (1975-76, 1976-77), две Купи на европейските шампиони (1977, 1978), Купа на Футболната асоциация (1974) и две Купи на УЕФА (1973, 1976).
Неговото лидерски качества са несравними, а спечелването на КЕШ в Рим през 1977 година, за първи път, остава един от паметните моменти в историята на клуба.
13. Върджил ван Дайк (2018 - до момента)

Източник: Gettyimages
Сред многобройните централни защитници на Ливърпул от най-високо ниво, Върджил ван Дайк се откроява като един от най-важните в историята на клуба. Нидерландецът се присъедини към състава от "Анфийлд" от Саутхемптън за 75 милиона паунда през 2018 година. Той направи революция в защитата на "червените", като внесе стабилност и хладнокръвие в преди това нестабилната отбрана.
Неговото доминиращо присъствие, интелигентност и превъзходство във въздуха, съчетани с безупречна способност да чете играта, са ключови за последните успехи на Ливърпул, включващи две титли от Висшата лига и такива от Шампионската лига.
Действията на Ван Дайк далеч надхвърлят задълженията му на защитник; способността му да започва атаки с точни дълги подавания добавя ново измерение към играта на Ливърпул. Класата на бранителя беше потвърдена от второто място в класацията за "Златната топка" през 2019 г., изключително рядко постижение за защитник.
12. Джон Барнс (1987 - 1997)

Източник: GettyImages
Джон Барнс беше наистина изключителен играч на позиция крило, съчетаващ вихрена скорост с превъзходно умение и креативност. Способността му да се измъква от защитниците, заедно с впечатляващия му нюх към гола, го направи един от най-страховитите нападатели в английския футбол и може би най-великият дрибльор, който страната някога е създала.
Барнс беше неразделна част от отбора на Ливърпул, който спечели две титли в Лигата и две купи на Футболната асоциация в края на 80-те и началото на 90-те години. Качествата му на терена, въпреки расистките обиди, които получаваше, бяха безспорни. Уменията му го нареждат сред най-великите играчи, обличали някога фланелката на Ливърпул. Ако времето му в клуба съвпаднеше със 70-те години, той несъмнено щеше да е по-напред в класацията.
11. Кевин Кийгън (1971 - 1977)

Източник: GettyImages
Кевин Кийгън беше енергичен и харизматичен нападател, изиграл ключова роля за хегемонията на Ливърпул през 70-те години на миналия век. Той става известен с непрекъснатото си движение по терена, превъзходните си технически умения и нюх към гола, черти, които му спечелват любовта на феновете. Той идва на "Анфийлд" като напълно непознат играч на Скънторп Юнайтед от четвърта дивизия и в крайна сметка е кръстен "Кралят на Коп".
Партньорството му с Джон Тошак все още се помни с умиление, от по-възрастните фенове на Ливърпул, като дуо оформило един от най-мощните нападателни дуети в в английския футбол. Изпълненията на Кийгън помогнаха на Ливърпул да си осигури три титли в първенството и първата си Купа на европейски шампиони през 1977 г., Това му обезпечи почетно място сред величията на клуба, преди да спечели две "Златни топки" като играч на Хамбургер през следващите две години, след напускането на мърсисайдци.
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ!
Прочети оригиналната новина