Да обичаш на инат

На 22 май стадион "Васил Левски" отново ще бъде кървавочервено море. Финалът за Купата на България между ЦСКА и Лудогорец предизвика нещо, което отдавна не се беше случвало - билетите свършиха за два-три дни. Над 30 000 ще бъдат "армейци". Футболна България ще бъде в плен на еуфорията. Но нека се запитаме: защо сме там само тогава?

ЦСКА имаше тежък сезон. Криза, турбуленции, сътресения. Отборът се люшка между колебливи мачове и скромна позиция в таблицата. И точно когато надеждата уж бе почти угаснала - избухна искрата. Финал. Купа. Възможност за нещо голямо. И... хората полудяха.

Александър Томаш ще е внимателен със състава до финала с Лудогорец

Ето подробности

Стадионът ще е пълен, както не е бил от години. Тези, които бяха там срещу Ботев (Пд), около 3000 души, ще се окажат редом до хора, които обикновено "подкрепят" отбора през телефона си. А играчите на ЦСКА ще излязат пред 35 000 гласа, които ще очакват трофей. Очакват го със зъби и нокти. Очакват го, защото усещат, че този мач не е просто финал - това може да бъде началото на края на една епоха, в която друг командваше. И "червените" искат да покажат, че краят е дошъл.

Но тук идва и големият въпрос: защо сме тук само сега?

Българският фен обича, когато си на върха. Или когато си на дъното. Няма среда. Няма постоянство. Винаги сме или в екстаз, или в траур. Вижте дори Левски - когато клубът беше на ръба, публиката беше там. Сега, когато "сините" се добират до сребро за пръв път от десетилетие - трибуните пак оредяха. Странна е логиката - по-добре да си пети, отколкото втори. По-добре да си в беда, отколкото да се бориш достойно. Само крайностите ни карат да чувстваме със сърцето си.

Източник: startphoto.bg

Само 4 дни преди финала, 18 май, пак стадион "Васил Левски", и пак ще бъде пълен. Но не за мач. За шоуто "Като две капки вода". Може би Томаш трябва да заведе играчите си на това предаване, за да усетят какво е истинска футболна атмосфера. Защото на обикновените мачове - такава няма. Те играят пред 2000 души, а няколко дни по-късно ще трябва да се борят пред 35 000. Това е шок. И това е тъжно.

Лудогорец? Те си знаят, че са сами. Те се хранят с омраза, не с любов. Превърнаха се в клуб на ефективността. И да загубят - няма кой да ги гони с бастуни по улиците на Разград. Те вече си свикнаха с тишината. Знаят, че не обичта ги бута напред, а... нещо друго. И единственото, което могат да постигнат, е да развалят празника на другите, които да са те.

Източник: startphoto.bg

Затова този финал няма да бъде просто един мач. Той е тест. Тест за играчите - дали могат да издържат на напрежението. Но и тест за нас - дали можем да обичаме, без да чакаме специален повод. Да подкрепяме не само "когато трябва". А всеки път. Да не сме сезонни любовници на любимия си отбор, а да сме до него в жегата, в студа, в калта, в скуката. Иначе ще се въртим в същия омагьосан кръг. Те не ни заслужават, ние не ги заслужаваме. И така - вечно.

Да, 22 май ще бъде "червен" ден. Но нека не е просто поредният миг от календара. Нека е повратна точка. Началото на една вярна, постоянна любов - такава, каквато клуб като ЦСКА несъмено заслужава.